Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Фиктивни варанти

Отделен от разписката, варанта е един истински търговски ефект: джирото го прави запис на заповед, на който плащането е гарантирано със заложените стоки, без да има нужда да се пренасят от едно място на друго, за да се осигури владението им за кредитора-залогоприемател. Прочее, търговията за варанти се подчинява на комбинации, които представляват една голяма аналогия с икономическите ефекти

Варанта почива върху реалния кредит. Неговата циркулация е осигурена с гаранцията, която той дава на поемателя: произведението на вложените стоки служи за плащане на приносителя на варанта. Неговия характер на запис на заповед се губи пред реалния му характер, и понеже влагането на заложените стоки може да вдъхва доверие, хората са измислили да си доставят кредит чрез издаването на нередовни, фиктивни варанти. - Официалния етикет „одобрен от държавата", който носят публичните влагалища (magasins generaux), ги прави да се считат от мнозина търговци, като държавно учреждение; той е способствувал да стават най-многочислените измами, давайки да се вярва, че има един надзор, който не съществува и който закона от 1 Август 1870 г. е унищожил. И, действително, веднъж добито разрешението на префекта, експлоатацията на влагалищата е напълно свободна: всичко зависи от лоялността, от добросъвестността на управителя на влагалището.

I. Без да говорим за напълно законния случай, когато едно поръчителство, едно джиро са дадени по услужливост, за продаване варанта на Banque de France употребявали са се много способи от един характер не всякога еднакво измамлив:

1-о. Тоя, който е вложил стока в едно публично влагалище с цел да преувеличи стойността на заложената вещ, джиросва варанта на едно неплатимоспособно лице или на един свой другар, които чрез джиросваше по-сетне го придава на едно добросъвестно трето лице за означената в първоначалното джиро сума. Управителя на влагалището, който е отговорен за неточностите, когато те се отнасят до тежестта и до количеството на вложените предмети, не гарантира декларациите на страните, колкото се отнася до качеството, вида и произхождението на стоките. Може да се попита дали приносителя не е нехайствал, като не е проверил вярната стойност, вписана във варанта. Той няма ли право да поиска, съгласно чл. 5 на закона от 18 юли 1866 г. за депозираните във влагалището стоки едно оценение, което ще открие истината? Едно окръжно на главния директор на митниците от 31 март 1859 год. като иска да освободи държавата от отговорност, препоръчва на тия, които акцептират варанти „да се осветляват сами върху действителното естество, качество и количество на произведенията, които им се дават в залог." Но в такъв случай поемателя се е успокоил от предшестващото джиро: следователно, по един хитър начин е сполучено да го накарат да вземе ефекта.

2-о. Управителя на влагалището веднага издава варанти срещу стоки, влаганието на които му се обещава да стане по-късно, но не се извършва в действителност. Много доверчив, той отстъпва пред настояванията на един клиент, който обещава да вложи стоки, щом бъдат в положение да се изнесат от. фабриката му. Понякога той вижда по-малко опасността, на която се излага, отколкото сегашната печалба, възнаграждението, обещано за съучастничеството му, припадащия му се дял от парите, които дава продажбата на варанта в банката. Като оставя на страна отговорността, която има като управител на влагалището, той прилича на един неблагоразумен търговец, който се съгласява да акцептира ефектите на един търговец, на когото нищо не дължи: като него, той се надява, че тоя, който ще използува неговата услужливост, ще плати на определеното време.

3-о. Управителя на влагалището, вследствие на едно съглашение с вложителя, му предава било варанти за стойност по-голяма от вложените стоки, било повече варанти за същия влог, или пък издава му варанти, без да има нещо, което да оправдава тяхното издаване. В такъв случай би имало местото си една икономическа циркулация, която ще се подновява толкова дълго време, колкото управителя на влагалището ще вдъхне доверие, защото той ще може да издава нови варанти, на които произведението ще бъде предназначено за изплащането на предшестващите. Това не става много пъти всъщност, и практиката ни дава такива примери само за известни храни, запазването на които изисква продължителни грижи, или за предпазването на които трябва да се употребят специални средства, и когато се смесват заедно в общи съдове известни стоки, като дървено масло, петрол, разни спиртове и пр., а може би и жито, но на купчини.

Този начин на действие макар и против предписанието  на закона, продължава постоянно да се практикува. В действителност, не е възможно да се проверява, защото не се касае за неща, еднаквостта, индивидуалността на които може лесно да се познае, или защото средствата за проверяване не са достатъчни: посредника би трябвало да се справи в регистрите на публичното влагалище, за да узнае варантите, съответстващи на смесените произведения, после - да констатира дали съдовете съдържат означените количества. И това не би било сигурно, защото ще му трябва още да разкрие хитростите, които нуждата е продиктувала на управителя на влагалището и на вложителя, както това стана в краха на Сент-Уенските дървени масла, когато бяха използувани законите за плътността на течностите и когато проверителите изтъкнаха, че на дъното на бъчвите е имало само вода.

II. Всичките тия варанти са фиктивни; те не притежават условията, необходими за да бъде един варант редовен; освен това те са противни на търговската честност и моралност. Какви ще бъдат техните действия? Ако няма стоки за да оправдаят издаването им, управителя на влагалището, който е признал, че притежава такива за едно известно количество, е отговорен спрямо третите лица, когато такива стоки няма, а варанта в такъв случай няма да струва повече, отколкото един икономически запис. Той ще бъде така също отговорен за това до толкова, до колкото варанта е фиктивен, ако било при издаването на варанта, било при джиросванието му е имало едно преувеличение на количеството на заложените произведения, или в тяхното оценение.

Освен това приносителя ще има право на иск за вреди и загуби. В това деяние на страните може да се намерят съществените елементи на измама или на злоупотребление с доверие.

В случай на смесване на вложените храни, на дележа при ликвидацията ще бъдат допуснати само истинските вложители - тия, които действително са внесли стоки във влагалището, и по принцип ще се разпредели съразмерно помежду тях това, което ще се намери на лице. Ако управителя на влагалището е записал във входящата си книга повече произведения, отколкото е приел, ще се провери по всичките възможни начини точното количество на вложените и смесени храни, понеже има измама.

Могло би да си представим подобни предположения при една документирана менителница, ако един симулативен коносамент изцяло или отчасти е приложен към нея. В такъв случай би имало измамливо съглашение между самозвания товарител на стоки и капитана на парахода, който параход се счита, че ги съдържа: менителницата би била фиктивна и нейното издаване би повлякло след себе си същите граждански и углавни последствия, както и издаването на един фиктивен варант

III Вследствие на загубите, които могат да причиняват нередовните варанти, в 1890 г. се предложи на камарата на депутатите една пълна реформа на законите за публичните влагалища. С възвръщане към абсолютната свобода, изказа се желание да се унищожи монопола на експлоатацията на влагалищата посредством пълното отменение на законите от 1858 и 1870 год.. Трябвало би самия поемател на варанта да провери на свой риск дали неговия залог съществува. Но като че ли камарата се произнесе за поддържането на statu-quo-то, като в същото време допусна няколко подробни реформи.

Скръбните злоупотребления, които станаха, като че ли оправдават законната система.

Освен това, предложиха се законодателни разпореждания, които биха осигурили ограничението на фиктивните варанти: преди всичко като се отнеме правото на управителя на влагалището да върши банкови операции и да дава заеми срещу стоки и после, като се улесни редовния залог на храни, каквито са: жито, дървени масла. . . Затова се направи възможно проверяването чрез експерт: учрежденията, които приемаха „влогове повръщани по вид се принудиха да забележат това в своята декларация и се задължиха да се снабдяват със съдове от определени размери и форми, позволяващи проверяването на вложените количества и качества.

Всъщност опасността е по-малка, отколкото се мисли. Института на влагалищата преди няколко години прекара един вид криза и, ако е възможно всякога да се оценяват вложените в тях стоки по-високо от реалната им цена, единствения риск от това може да се избегне чрез оценението чрез експерт. Далеч от да се допуща свободата на учреждаване публични влагалища, трябвало би, напротив, да им се наложи един по-строг надзор.

Това разделение на икономическите ефекти се налагаше ; нужно беше да се представят, още в самото начало, различните форми, които те имат. Ние говорихме за фиктивните варанти, за да дадем едно пълно изложение: поради специалните условия на тяхното съществуване, те не биха могли да ни задържат за повече време. Колкото се отнася до фиктивните ефекти, ние ще се повърнем върху някои от техните последствия. Обаче длъжни бяхме главно да наблегнем върху различието на ефектите, произходящи от икономическите сделки, на циркулиращите ценности и на икономическите ефекти. Това различие е самата основа на нашия предмет.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога